катализаторнинг айрим физик ҳусусиятлари

DOC 105.0 KB Free download

Page preview (5 pages)

Scroll down 👇

1413644427_59663.doc vm m vm vn vn + = a ; 1 чин эхт r r a - = ) / ( , ) ( * 879 , 0 3 см г а в а а кат кат чин - - = r кат a 3 / , ) ( * 35 , 13 см г в а акт кат эхт a a r - - = кат a % 100 1 · - = кат кат кат w a a a кат a кат 1 a кат гов сол т n n = 3 3 1 * 1 ) ( р р с с с р р р м м - · - + = - n n a 20 10 * 22400 - · · = sm n s m n 20 10 - · · · = sm n m xv v m 3 2 1 40 1000 …

ўлчаш – бунда бензол, этил спирти, сув ва бошқа эритувчилардан фойдаланилади. бензол солинган пикнометр термостатда маълум вақт ушлаб турилади, сўнгра уни тарозида тортилади (бензол билан ва бензолсиз). сўнгра маълум оғирликдаги катализаторни пикнометрга солиниб, бензолни белгиланган ергача солинади ва 80-900с да қайнатилади. (бензол тқай = 84,10с). бу вақтда катализатор ғовагидаги ҳаво чиқиб кетади, ўз вақтида уни ўрнини бензол эгаллайди. сўнгра яна бензолни белгигача солиниб, уни яна термостатга қўйилади ва тортилади (оғирлиги ўлчанади). катализаторни чин (соф) зичлиги қуйидагича ҳисобланади. а- пикнометрни бензол билан массаси, г. в – пикнометрни катализатор билан бензолни биргаликдаги массаси, г. 0,879 – бензолни 200с даги зичлиги г/см3. – катализатор массаси, г. эҳтимол зичлик – қаттиқ материал ҳажмини, ғоваклар ҳажмини биргаликда ҳисобга олгандаги масса бирлиги. прибор ёрдамида ўлчанади (симобли порометр). а – приборни симоб билан биргаликдаги массаси, г. в – приборни симоб ва катализатор билан биргаликдаги массаси, г. 13,54 – симобни 200с даги зичлиги, г/см3. – катализатор массаси, г. …

уляр оғирлиги, г, n – авагадро сони, 6,02.1023 моль-1, sm- адсорбат молекуласининг кўндаланг кесим юзаси, vm- адсорбатнинг 1г қаттиқ жисмдаги моноқаватининг миқдори, г. умумий ёки протон кислоталилик даражаси, (к) т – ишқор титри, г/мл. v1 – ишлатилган ишқор ҳажми, мл. v2 – титрлаш учун олинган эритма ҳажми, мл. v3 – катализатли эритмани ҳажми, мл. mк – катализатор миқдори,г. ғовакликни ҳисоблаш – ( vn – ички ғоваклар ҳажми vн – заррача намуналарининг ҳажми. ғовакни ўртача радиуси. 8 - жадвал айрим катализаторларнинг ғоваклилиги № катализатор солиштирма ғовак ҳажми, см3/г солиштирма ғовак юзаси, м2/г ғовак радиуси, нм (10-9м) 1 2 3 4 5 1 крекинг жараёни учун, алюмосиликат al2o3 sio2 0,4-0,5 300-500 1,5-10 2 алюминий оксиди, ( - al2o3 0,4 150-200 2,0-10 3 гидрирлаш учун (ni) 0,3 300-250 1,5-20 4 nh3 синтез учун fe ли v2o3/ba-al2o3 * sio2 0,3 7-10 20-100 5 so2 ни оксидлаш учун v2o3/al2o3 * sio2 0,4-0,5 8-10 70-100 1 …

учун, бу мақсадда хемосорбция, электрон – микроскопик ва рентген усулларидан кенг фойдаланилади. актив компонентларни юзасини алоҳида-алоҳида хемосорбция билан аниқлаш, металларни моддаларга селектив сорбцияланиш хусусиятига асосланган. текширилаётган актив компонентни солиштирма юзаси – sсол қуйидаги формула билан ҳисобланади. v – текширилаётган катализатор намунасидаги хемосорбланган газнинг ҳажми, мл; м3; m – намунани массаси, г; ( - текширилаётган компонентдаги газнинг солиштирма хемосорбцияланиши, мл/м2. 3. катализаторни механик қаттиқлиги турғун «қайнаб турган қаватда» (псевдооксиженном слое) ва ҳаракатдаги жараёнларда ишлатиладиган катализаторлар учун механик синовлар бир-биридан кескин фарқланади. турғун шароитда ишлайдиган катализаторлар учун асосий кўрсаткич, бу катализаторни эзиб – майдалашга мустаҳкамлигидир. «қайнаб турган қаватда» ишлайдиган катализатор учун, катализаторни эзиб-майдалаш катта роль ўйнайди, бу унинг емирилишга чидамлигидир. эзиб-майдалашга мустаҳкамлигини текширадиган бир қанча усуллари бор. бу усулларни танлаб олиш катализатор доналарини шаклига, олинган натижаларни такрорлаш мумкинлигига боғлиқ. асосийси, кўп куч сарфламасдан катализатор доналарини майдалашдир. шар ҳолидаги ва нотўғри шаклдаги катализатор доначалари икки мустаҳкам стерженьь орасида парчаланади (эзилади), цилиндр ҳолидаги таблеткалар, …

и майдаланиб кетмаслигини олдини олиб, бу тегирмонларда майда шарлар ишлатилмайди. катализаторни мустаҳкамлиги вақт бирлиги ичида ҳосил бўлган майда фракцияни миқдорига қараб белгиланади. 4. катализаторнинг фазовий таркиби катализаторни умумий фазовий таҳлили учун асосан 2 усул қўлланилади; 1 – рентгенография, 2 – электрон дифракцияси (электронография). баъзи бир муҳим масалаларни ечиш учун бошқа физик усуллар: термография, магнитни қабул қилиш ёки магнитланиш, эпр ва спектроскопик усуллар қўлланилиши мумкин. 5. катализаторларни кислотали-ишқорли хусусиятлари катализаторни кислотали хусусияти, асосан уни активлигини баҳолаш учун зарурдир. чунки катализаторни активлиги ва селективлиги; крекинг, риформинг, изомеризация, полимеризация, дегидратация жараёнларида унинг кислотали хусусиятига бевосита боғлиқдир. ҳозирги вақтда гамоген ва гетероген катализни кислотали механизмлари бир-бирига ўхшашдир. шунинг учун гетероген катализда, гамоген катализдагидек қуйидаги тушунчалар мавжуд. «бренстед кислотаси», «льюис кислотаси» ва бренстед, льюис кислота марказлари ишлатилади. лекин кислотали марказларни катализатор юзасидаги структураси, бир турдаги кислотали марказни иккинчи турдагига ўтиши ва уларни жараёнда катализаторга таъсири ҳамон мунозарали бўлиб қолмоқда. 6. кислотали хусусиятга эга бўлган қаттиқ …

Want to read more?

Download the full file for free via Telegram.

Download full file

About "катализаторнинг айрим физик ҳусусиятлари"

1413644427_59663.doc vm m vm vn vn + = a ; 1 чин эхт r r a - = ) / ( , ) ( * 879 , 0 3 см г а в а а кат кат чин - - = r кат a 3 / , ) ( * 35 , 13 см г в а акт кат эхт a a r - - = кат a % 100 1 · - = кат кат кат w a a a кат a кат 1 a кат гов сол т n n = 3 3 1 * 1 ) ( р р с с с р р р м м - · - + = - n n a 20 …

DOC format, 105.0 KB. To download "катализаторнинг айрим физик ҳусусиятлари", click the Telegram button on the left.

Tags: катализаторнинг айрим физик ҳус… DOC Free download Telegram