интернет тўғрисида кириш курси

PPT 1.9 MB Free download

Page preview (5 pages)

Scroll down 👇

1477229916_63700.ppt introduction internet интернет тўғрисида кириш курси интернет минглаб тармоқлар ва улар билан уланган кўп сонли қурилмалар тўплами ҳисобланади. интернет 1960-йилларда «arpanet» сифатида пайдо бўлади (истиқболли тадқиқотчилик дастурларини бошқариш). бир юқори тезликдаги магистраль бир неча университетлар, давлат муассасаларини ва тадқиқотчилик институтларини бирлаштиради. магистраль секундига 56 кбит тезликда маълумотлар узатишни таъминлай оларди ва вақт ўтиши билан ақш миллий илмий жамғармаси (nsf) томонидан молиявий таъминлана бошлайди. интернет тўғрисида кириш курси ақш университетлари тармоғини бирлаштирувчи nsf тармоғи магистрали боинг стэнфорд сан диего атмосфера ҳодисаларини ўрганиш миллий маркази колорадо штати линкольн номли университет, небраска штати иллиноис штати университети мерит питс центр корнелл мэрилэнд штати университети принстон, нью джерси штати 2a-* интернет тарихи 1969 – arpanet ақш мудофаа департаменти томонидан ишлаб чиқилган университетлар ва мудофаа базаларини бирлаштирди 1973 – европа arpanet тармоғига уланди 2a-* 1973 йилда arpanet юта штати sri ames стэнфорд юкла sdc rand ucsb иллинойс штати карнеги кейс линкольн mit bbn bbn гарвард …

илларда ақшда интернет фойдаланувчилар (млн.) изоҳ: 2000 ва 2001 йиллар индикаторлари cўнгги 30 кун давомида интернетдан фойдаланган, 2 йилдан ортиқ интернетдан фойдаланувчиларни ҳисоблаш бўйича халқаро телекоммуникациялар маркази маълумотларидан олинган манба: emarketer, 2002 йил, май * 2a-* интернетнинг асосий хизматлари бутунжаҳон тармоғи (www) 1993 йилда тим-бернерс ли томонидан ишлаб чиқилган ҳужжатлар алмашиш имконини берган ҳужжатларни ўқиш учун браузер талаб этилган электрон почта (e-mail) ҳужжатларни дарҳол узатиш 2a-* интернетнинг асосий хизматлари янгиликлар янгиликлар гуруҳи электрон мавзули муҳокамалар файлларни узатиш протоколи (ftp) файлларни жўнатади ва қабул қилиб олади * teaching tip show a typical news group to the students in class. be sure that you have connected and downloaded all posts before trying the demonstration. demonstrate the use of ftp to change a web site. 2a-* интернетнинг асосий хизматлари чат ҳақиқий вақт режимида жамоатчилик муҳокамаси дарҳол хабарлар алмашиш ҳақиқий вақт режимида алоҳида мулоқот мустақил узеллар ўртасида алоқа хизматлари фойдаланувчилар ўртасида файллар алмашишга имкон …

қамли сигнални узатиш линияси қўлланилади 2a-* интернетни тушуниш интернет ресурслардан фойдаланиш имконини таъминлайди бутунжаҳон тармоғи интернетни соддалаштиради бутунжаҳон тармоғи ҳужжатлар алмашишни таъминлайди гиперматн ҳужжатлар ўртасида иловалар ссилка (изоҳ) яратади ҳужжатлар веб-серверда сақланади http протоколи ҳужжатларни узатади * teaching tip find out who has a web presence. if the site is appropriate, display it in class. have the student discuss what is needed to establish and maintain a web presence. 2a-* интернетни тушуниш веб-сайт – бу ҳужжатлар тўплами ҳужжат веб-саҳифа сифатида саҳифалар тармоқда жойлаштирилади гиперматнли белгилаш тили веб-саҳифалар яратиш саҳифа қандай кўринишда бўлишини таърифлаш мазмуни белгиларга бириктирилади мазмун * teaching tip show your students how to access the html of an appropriate web site. 2a-* интернетни тушуниш браузерлар ўқиш ва html га ўтказиш (гиперматнли белгилаш тили) веб-мазмунини акс эттириш ресурснинг умумийлаштирилган кўрсаткичи (url) веб-саҳифа манзили * teaching tip dissect the url provided. 2a-* интернетни тушуниш ёрдамчи қўшимчалар (иловалар) модуллар браузер функционаллигини …

ҳисобланади ишни якунлагандан сўнг браузерни ёпинг 2a-* тармоқда излаш тармоқ структураланмаган справочниклар интернетдаги категориялар излаш тизимлари асосий сўзлар бўйича сайтларни излаш * insider information the search engine www.google.com has become one of the hottest search engines on the planet. it is so popular, it’s name has become a verb. for example, “i googled the answer last night” is a phrase uttered on college campuses the world over. 2a-* тармоқдан излаш сайтда излаш катта сайтларда ички излаш тизимлари мавжуд бўлади мета-излаш учун сайтлар бир вақтда бир неча веб-сайтларда излаш ҳомийлар ссилкалари сайтлар энг яхши излаш натижалари учун ҳақ тўлайдилар 2a-* излаш методлари аниқ иборани киритинг and калит сўздан фойдаланинг or калит сўздан фойдаланинг умумий сўзлардан фойдаланманг сайтнинг замонавий воситаларидан фойдаланинг компьютерни интернетга улаш компьютерни интернетга улаш уйда фойдаланувчилари ва кичик корхоналар орасида кенг фойдаланилади телефон тармоғи орқали (dial-up) уланиш учун модем кўпинча фойдаланувчи микрокомпьютерини интернет-провайдерга улаш учун фойдаланилади рақамли абонентлик линияси …

upport v.92, suggest to your students to purchase a v.90 modem. they will likely save $10 on the purchase and see no performance difference. интренет-провайдер телефон тармоғидан фойдаланиб интернетга уланиш модем модемлар маршрутизатор интернет-провайдер интернет юқори тезликдаги уланиш интернет тармоғи конфигурацияси интернет- провайдер интернет юқори тезликли уланиш (масалан синхрон оптик тармоқ) уй фойдаланувчиси абонентни улаш маршрутизатор ахборот сервери маршрутизатор тармоқаро ҳимоя тармоқ коммутатори локал компьютерлар ва ишчи станциялар юқори тезликли уланиш хусусий глобал тармоқ атм коммутатор атм тармоқ кенг полосали уланиш 56 кб/секунддан юқори тезлик билан ҳар қандай уланиш бизнесда кенг фойдаланилади уй шароитида фойдаланувчилар учун оммавий бўлиб бормоқда рақамли уланиш хизматлар мажмуаси билан рақамли тармоқ линиялари (isdn) хизматлар мажмуаси билан рақамли тармоқлар таянч тезлигида учта каналлардан фойдаланилади ҳар бири 64 кб/сек тезликни таъминлайдиган иккита канал хатоларни тузатиш канали асосий тезликда 24 каналлардан фойдаланилади isdn уланиш рақамли локал телефон линияси isdn адаптер рақамли уланиш t – линиялар кучли овозли ва …

Want to read more?

Download the full file for free via Telegram.

Download full file

About "интернет тўғрисида кириш курси"

1477229916_63700.ppt introduction internet интернет тўғрисида кириш курси интернет минглаб тармоқлар ва улар билан уланган кўп сонли қурилмалар тўплами ҳисобланади. интернет 1960-йилларда «arpanet» сифатида пайдо бўлади (истиқболли тадқиқотчилик дастурларини бошқариш). бир юқори тезликдаги магистраль бир неча университетлар, давлат муассасаларини ва тадқиқотчилик институтларини бирлаштиради. магистраль секундига 56 кбит тезликда маълумотлар узатишни таъминлай оларди ва вақт ўтиши билан ақш миллий илмий жамғармаси (nsf) томонидан молиявий таъминлана бошлайди. интернет тўғрисида кириш курси ақш университетлари тармоғини бирлаштирувчи nsf тармоғи магистрали боинг стэнфорд сан диего атмосфера ҳодисаларини ўрганиш миллий маркази колорадо штати линкольн номли университет, небраска штати иллиноис...

PPT format, 1.9 MB. To download "интернет тўғрисида кириш курси", click the Telegram button on the left.

Tags: интернет тўғрисида кириш курси PPT Free download Telegram