ümrov suyagi

PPT 22 стр. 3,1 МБ Бесплатная загрузка

22 стр.

FaylHub.uz

Скачать через Telegram

Размер 3,1 МБ

Тип файла PPT

Страницы 22

Обновлено Дек 2025

Предварительный просмотр (5 стр.)

Прокрутите вниз 👇

1 / 22

bones, part 1: the appendicular skeleton тошкент кимё халкаро университети тиббий фундаментал фанлар кафедраси маъруза №3 мавзу: елка камари ва қўл эркин қисми суяклари: тузилиши ва ёшга доир хусусиятлари маърузачи т.ф.д. хатамов а.и. ўмров суяги ўмров суяги, clavicula лотинча s ҳарфини эслатувчи суяк бўлиб, унинг танаси corpus claviculae ва икки учи: тўш суягига қараган учи, extremitas sternalis акромионга қараган учи, extremitas acromialis лари бор. ўмров суяги курак суягини маҳкамлаган ҳолда, елка бўғимини кўкрак қафасидан маълум маъсофада ушлаб туради. курак суяги курак суяги, scapula кўкрак қафасининг орқа юзасида жойлашган жуфт суякдир. унинг учта қирраси, учта бурчаги бор. курак суягинниг қирралари margo superior, margo medialis ва margo lateralis фарқланади. куракнинг бу қирралари бир бирига ўтишда 3 та бурчак, - angulus superior, angulus inferior, angulus lateralis ларни ҳосил қилади. куракнинг қовурға ва орқа юзлари, facies costalis et dorsalis лари фарқ қилинади. курак суягининг қовурға юзаси fossa subscapularis деб аталади. дорсал юзаси унинг қирраси, …

2 / 22

шади. унинг ён четида иккита дўмбоқча, tuberculum majus et minus лар бўлиб, улар орасида елканинг икки бошли мускулининг пайи жойлашадиган sulcus intertubercularis жойлашган. дўмбоқчалардан суяк танасига қараб йўналган қирралари бор. бу дўмбоқчалардан бир оз пастроқ қисм, тузилиши жиҳатидан мўртроқ бўлгани ва кўп синиш ҳоллари шу ерда учрагани учун хирургик бўйин collum chirurgicum дейилади. елка сохаси суяклари суяк танасининг ён юзасида делтасимон мускул келиб ёпишадиган ғадир-будирлик, tuberositas deltoidea кўриниб туради. тананинг орқа медиал юзасидан латерал ва пастга йўналган спирал шаклидаги эгат, sulcus n. radialis бор. елка суягининг пастки, дистал эпифизи, суякнинг бўғим бўртиғи, condylus humeri дейилади. унинг медиал ва латерал юзаларидан бўртиқ усти дўнглиги, epicondylus lateralis et medialis лари бор. елка суяги бўғим бўртиғи, condylus humuri суякнинг бошчаси, capitulum humeri ва ғалтаги trochlea humeri га бўлинади. capitulum humeri билак суягининг боши, caput radii, ғалтаги, trochlea humeri эса тирсак суяги кемтиги билан бўғим ҳосил қилади. елка суягининг condylus humeri нинг устки қисмида, …

3 / 22

ғалтаги билан бўғим ҳосил қилади. тожсимон ўсимтанинг билак суяги томонида шу суякнинг бошчаси бўғим ҳосил қилувчи кемтиги incisura radialis, ўсиқнинг олд юзасида эса ғадир будирлик, tuberositas ulnae бўлиб, бу ерга m. brachialis нинг пайи келиб ёпишади. тирсак суягининг дистал эпифизида унинг бошчаси, caput ulnae бўлиб, унинг медиал томонидан бигизсимон ўсиқ, processus styloideus ўсиб чиққан. суякнинг бошида билак суяк билан бўғим ҳосил қилувчи гир айланаси circumferentia articularis бор. тирсак суягининг проксимал қисми билак ва тирсак суяклари билак суяги билак суяги - radius билак суяги тирсак суягига тескари ўлароқ, дистал эпифизи йўғонроқ. суякнинг проксимал учида бошчаси, caput radii бўлиб, елка суягининг бошчаси билан бўғим ҳосил қилувчи ясси чуқурчаси. бошчанинг ён юзасининг ярми circumferentia radii билан эгалланган бўлиб, тирсак суягининг кемтиги билан бирлашади. суякнинг бўйни collum radii ингичкароқ. унинг олд ва тирсак томонида ғадир будирлик tuberositas radii жойлашган. унга елканинг икки бошли мускули пайи ёпишади. дистал эпифизнинг латерал томони бигисимон ўсиқ processus styloideusга …

4 / 22

имон суяк os trapezoideum, бошчали суяк os capitatum ва илмокли суяк os hamatum. қўл панжа суяклари figure 8.7a, b кафт суяклари қўл панжа кафт суяклари ossa metacarpi (metacarpalia) 5 дона бўлиб, улар моноэпифизар суяклар ҳисобланади. ҳар бир кафт суягининг асоси, basis, танаси corpus, бошчаси caput фарқ қилинади. ҳар бир суяк рим рақамлари i, ii, iii, iv, v билан белгиланади. бармоқ фалангалари қўл панжа, бармоқ суяклари (фаланглари) ҳам кафт суяклари тузилишига ўхшайдиган, калта найсимон суяклардан иборат. уларнинг ҳам асоси, basis, танаси, corpus, бошчаси caput фарқ қилинади. қўл панжа бармоқ фаланглари ўз жойлашувига кўра бош бармоқда проксимал ва дистал фалангларга, ii, iii, iv, v бармоқ фаланглари проксимал фаланг phalanx proximalis, ўрта фаланг phalanx media ва дистал фаланг phalanx distalis га бўлинади. sc-001-0291

5 / 22

Хотите читать дальше?

Скачайте все 22 страниц бесплатно через Telegram.

Скачать полный файл

О "ümrov suyagi"

bones, part 1: the appendicular skeleton тошкент кимё халкаро университети тиббий фундаментал фанлар кафедраси маъруза №3 мавзу: елка камари ва қўл эркин қисми суяклари: тузилиши ва ёшга доир хусусиятлари маърузачи т.ф.д. хатамов а.и. ўмров суяги ўмров суяги, clavicula лотинча s ҳарфини эслатувчи суяк бўлиб, унинг танаси corpus claviculae ва икки учи: тўш суягига қараган учи, extremitas sternalis акромионга қараган учи, extremitas acromialis лари бор. ўмров суяги курак суягини маҳкамлаган ҳолда, елка бўғимини кўкрак қафасидан маълум маъсофада ушлаб туради. курак суяги курак суяги, scapula кўкрак қафасининг орқа юзасида жойлашган жуфт суякдир. унинг учта қирраси, учта бурчаги бор. курак суягинниг қирралари margo superior, margo medialis ва margo lateralis фарқланади. куракнинг бу қирралари ...

Этот файл содержит 22 стр. в формате PPT (3,1 МБ). Чтобы скачать "ümrov suyagi", нажмите кнопку Telegram слева.

Теги: ümrov suyagi PPT 22 стр. Бесплатная загрузка Telegram